Най-добрата диета за здрави кости и стави | Alka®

Най-добрата диета за здрави кости и стави

Коя е най-добрата диета за здрави кости и стави?

Най-добрият начин за подобряване на здравето на костите и ставета е да си направите план за алкално хранене, с който ще подобрите киселинно-алкалния си баланс.

Дори да правите редовно упражнения и ограничавате токсините, ако киселинно-алкалният Ви баланс е нарушен, костите и ставите Ви ще се износят по-бързо в дългосрочен план. Ето защо алкалната диета е съществена част от естественото им здраве.

Какво представлява алкалната диета?

алкализиращи храни и киселиннообразуващи храни

Алкалната диета е план за хранене, който поддържа здравето на костите и цялото тяло, като създава идеален pH баланс. Алкализиращите прекурсори, които съдържа, позволяват на тялото да изпълнява метаболитните си функции, без да се налага да извлича алкални минерали от костите.

В действителност алкалната диета е същият модел на хранене, който помага за превенция на сърдечните заболявания, високото кръвно налягане, диабет, рак и дегенеративни заболявания. Това е диета, богата на алкални минерали и поддържащи здравето растителни храни.

Алкалната диета се фокусира върху консумацията на следните групи храни, включващи също и протеини и основни мазнини:

  • зеленчуци
  • плодове
  • ядки и семена
  • бобови култури
  • подправки (куркума, джинджифил, синапено семе, карамфил и др.)

Всяка диета може да бъде алкална диета.

Без значение кои видове храни предпочитате, Вашата диета може да се превърне в алкална като балансирате приема на алкалните и образуващите киселини храни.

Независимо дали се наслаждавате на средиземноморска, кето, вегетарианска или веганска диета, всичко, което трябва да направите, е да включите повече от алкално-образуващите зеленчуци, плодове, ядки и семена, които са разрешени във Вашата хранителна програма. Можете също така да приемате алкализиращи минерални добавки, които ще обогатят Вашата диета.

минерален комплекс alka minerals

Диетата Ви киселинно или алкално-образуваща ли е?

Да се храните „алкално“ означава да се стремите да поддържате киселинността на тялото (pH) между 6,5 (леко кисела) и 7,5 (леко алкална). За да се следи това, се прави измерване на урината сутрин с лакмусови тест лентички. По-голямата част от храната, която ядем, има потенциал да променя нивото на pH на урината.

Когато се усвояват, някои храни оставят киселинни отпадни продукти в организма (киселинно- образуващите храни); други оставят алкални  (алкално-образуващите храни).
Храните, образуващи киселини, са повечето храни с високо съдържание на протеини, като месо, риба, яйца и повечето бобови култури (боб и грах, с изключение на леща, която е алкално-образуваща). Захарта, кафето, алкохолът и повечето зърнени храни също образуват киселини.
Алкално-образуващите храни включват почти всички зеленчуци и плодове, много ядки, семена и подправки.

Какъв е Вашият киселинен товар?

Нашите предци в древността са се хранили предимно с различни видове натурални храни.

Семената, ядките, зеленчуците, плодовете и корените са се допълвали с дивеч и риба, които са им осигурявали средно балансирана pH диета. Нашите органи и биологични системи  са се развили в адаптация към тази диета.

Сякаш природата е казвала: „Можете да ядете месо, образуващо киселини, боб и други високопротеинови храни, но трябва да ги балансирате с изобилие от алкално-образуващи зеленчуци, плодове, ядки, семена и подправки.“

Какви са проблемите, когато се храним предимно с киселинно-образуващи храни?

За съжаление ние сме се отклонили от киселинно-алкалната балансирана диета, която са постигнали нашите предци.

Ние предпочитаме месо, захарни изделия, зърнени храни, преработени храни с ниско съдържание на минерали и други киселинно-образуващи храни и консумираме твърде малко алкално-образуващи зеленчуци, плодове, ядки и семена.

Крайният резултат е, че нашите хранителни навици създават състояние, известно като „хронична нискостепенна метаболитна ацидоза.“

Докато телата ни лесно могат да се справят със случайно натоварване с киселина, дългосрочното й натрупване  може да изтощи наличните ни алкални резерви.

Ако не предприемем стъпки за неутрализирането на тези киселини, те могат да навредят на здравето ни по много начини и това е основната причина за много от нашите съвременни здравословни проблеми, включително остеопороза и артроза.

Какви са последствията от продължителната киселинно-образуващата диета:

  • Качване на тегло
  • Неспецифични болки, особено в костите и ставите
  • Киселинен рефлукс или киселини
  • Лошо храносмилане, раздразнително черво, чревни спазми
  • Умора
  • Мускулна слабост
  • Проблеми с пикочните пътища
  • Заболяване на венците и пародонтоза
  • Камъни в бъбреците
  • Костна загуба
  • Проблеми с кожата.

 

Как да тествате киселинния си товар с pH ленти?

pH тест ленти за урина и слюнка, тест ленти за измерване на рН стойности

Можете да определите количеството метаболитна киселина с обикновен pH тест на първата сутрешна урина.

Препоръчително е да тествате именно тази първа сутрешна урина. Всяка друга проба може да не даде точен резултат.

Макар, че се препоръчва да се тества урината след шест часа непрекъснат сън, това не е възможно за много хора. Дори и да станете да уринирате през нощта, все още можете да получите вярна информация, така че не се притеснявайте. Просто измерете урината веднага като станете от сън.

Но не забравяйте да не приемате храна и напитки преди да се тествате.

Измерването на pH урината става по следният начин:

  1. Вземете хартиена pH тест-лента и я потопете в проба от първата сутрешна урина.
  2. След секунди я извадете, изчакайте 1-2 минути и с помощта на цветната скала определете промяната на цвета на хартията, за да разберете нивото на киселинност.
  3. Идеалният диапазон на pH е от 6,5 до 7,5 за първата сутрешна урина. Показанията под 6,5 предполагат нежелано ниво на метаболитни киселини.

Чести митове за значението на храненето за рН баланса

Мит №1: Начинът на хранене не влияе на системния pH баланс.

Организмът произвежда значително количество киселина чрез ежедневните си метаболитни процеси. Повечето от тези киселини се неутрализират и отделят.

Поради естествената способност на организма да неутрализира и изхвърля  киселините, които произвежда, лекарите често казват да не се тревожим за pH баланса си. Факт е, че тялото може да се справи с излишните киселини, но само когато те не са в прекалено големи количества.

Това, което лекарите пренебрегват, е фактът, че ние се храним предимно с киселинно-образуващи храни и това води до отделянето на по-голямо количество киселини от това, което тялото ни може да преработи. Ако натрупването на киселина продължи по-дълго време, това ще доведе до хронична, метаболитна ацидоза, която е вредна за здравето.

Мит №2: Киселинната или алкално образуваща природа на храната може да се определи от нейния вкус.

Вкусът има малка корелация с киселинно-образуващия характер на храната. Критичната променлива в pH баланса не е какъв е вкусът на храната, а нейното въздействие, след като бъде преработена. Например, цитрусовите плодове имат кисел вкус поради съдържанието на лимонена киселина, обаче след като се разградят, тази лимонена киселина се превръща в бикарбонат и вода. По този начин лимоните и лаймовете са алкално-образуващи, въпреки факта, че имат кисел вкус. Червените боровинки (съдържащи хипурова киселина) и ревенът (съдържащ оксалова киселина) също имат кисел вкус. Те обаче остават киселинно-образуващи и след тяхното изгаряне, тъй като и хипуровата и оксаловата киселина, след като се разградят образуват свободен водород.

Мит №3: Трябва да се избягват всички киселинно-образуващи храни

Алкалната диета не изключва всички киселинно-образуващи храни. Ключът е в баланса. Както алкално-образуващите храни, така и киселинно-образуващите са необходими за доброто здраве.

Макар че може и да не се нуждаем от някои киселинно-образуващи храни, като рафинирани захари или преработени зърнени култури, със сигурност имаме нужда от протеини. А всички протеини са киселинно-образуващи, независимо дали са от растителни или животински източници.

Освен това някои ядки (като бразилски орехи или пекан) са киселинно-образуващи, но все пак те са хранителни и здравословни и не е добре да ги избягваме. Най-важният фактор в алкалната диета е баланса.

Мит №4: pH на урината не се променя през целия ден.

Въпреки че pH на кръвта трябва да остане стабилен в тесен диапазон от 7,35–7,45 за оцеляване, същото не е вярно за pH на други течности, като урина и слюнка, тъй като те ще варират през целия ден.

рH на урината се увеличава и намалява в зависимост от храните, които ядем, от интензивността на физическите упражнения, от нивото на стреса и редица други фактори.

Интересното е, че ако ядем силно киселинно-образуваща храна, урината Ви ще покаже алкално pH няколко часа по-късно.

Може да помислите, че това е показател за добър pH баланс, но всъщност е ефект от работата на панкреаса, който произвежда големи количества алкализиращи съединения в отговор на приеманите високо киселинно-образуващи храни.

Мит №5: Месото и рибата образуват киселини и не са добри за нас.

Всички протеини са киселинно-образуващи, независимо дали са от риба, говеждо месо, пуйка или друга животинска храна или дори от боб. Консумацията на протеини обаче е от съществено значение за живота на човека. Реално ние се нуждаем от около 50-60 гр. протеини на ден и това е количеството, с киселините от разграждането на което, тялото ни може да се справи. Всъщност протеините ни претоварват с киселини, когато се приемат в по-големи количества.
Ако обичайно консумирате храна, която съдържа повече от 60 грама протеин на ден, не забравяйте да консумирате достатъчно алкализиращи храни, за да компенсирате този допълнителен киселинен товар. Изследвайте рН на първата си сутрешна урина, за да прецените киселинния си товар и да го коригирате с приема на алкални храни и алкални минерални добавки, ако е необходимо.

алкална диета

Как да стартирате Вашата алкална диета?

Ако имате три или повече симптома на киселинния дисбаланс, консумирайте 80% от храните от алкално-образуващата група. Останалите 20 % могат да бъдат високо протеинови изделия и други киселинно-образуващи храни.

По-късно, когато вашият pH баланс се подобри (което можете да разберете чрез изследване на урината или от факта, че симптомите ви са отзвучали), можете да намалите алкално-образуващата част от вашата диета до около 65% и да добавяте алкализиращи минерали под формата на хранителна добавка.

Ето някои общи препоръки за алкално хранене:

  • Консумирайте храни без хидрогенизирани мазнини и изкуствени оцветители, ароматизатори и консерванти, като: зеленчуци, кореноплодни, плодове, ядки, семена, подправки, пълнозърнести храни и бобови култури (особено леща).
  • Пийте алкализиращи напитки като изворна вода с добавен корен от джинджифил, зелен чай, лимон, както и вода с повишено рН чрез добавяне на минерален концентрат или обработена с йонизатор.
  • Консумирайте по-малки количества мазнини, месо, риба, тестени изделия.
  • Елиминирайте преработените и изкуствените храни, кофеинът, бялата захар и бялото брашно.
  • Не се страхувайте да използвате истинско масло или пълномаслено мляко.
  • Гответе с висококачествени мазнини като кокосово масло или масло от авокадо, масло от гроздови семки или ориз.

Ето едно примерно меню, с което да постигнете 80% алкална диета.

Тази диета няма да ограничи калориите или да елиминира напълно определени храни (въпреки че ще имате по-голям успех, ако избягвате захарните изделия и ограничите колко може повече преработените храни).

Можете да ядете колкото искате алкални плодове и зеленчуци, но трябва да ограничите месото, зърнените храни и високо преработените храни, за да избегнете повишаването на киселинността си.

Закуска:

  • Бъркани яйца със зеленчуци: 1–2 яйца се разбъркват със зелен лук, домати, зеле или друго зелено листно и накрая се добавят зелени чушки.
  • Довършвате закуската с чаша чай от джинджифил.

Междинна закуска:

  • 1 круша
  • препечени тиквени семки.

Обяд:

  • Супа от леща , сервирана със зеленчуци на пара (броколи, зеле, моркови, лук). Добавете зехтин на леко задушените зеленчуци. А може да е:
  • Студена или топло пушена сьомга (или пилешко, риба тон, или тофу), сервирана със смесени зеленчуци, домати, краставици, моркови, броколи или други пресни зеленчуци. Добавете винегрет от лимон и копър.

Следобедна закуска:

  • Нарежете едно твърдо сварено яйце и го поръсете с морска сол и нарязан магданоз.
  • Или нарежете на ивици червена чушка, целина или моркови.
  • Шепа бадеми също е вариант за закуска.

Вечеря:

  • Ястие от риба, пилешко, пуешко или друго месо, сервирано със сладък картоф и смесена градинска салата. ИЛИ:
  • Макаронени изделия (приготвени от елда, ориз, амарант или киноа, а не от пшеница), гарнирани с горчиви зеленчуци – като броколи рабе или рукола. Можете също да добавите нарязани тиквички, кедрови ядки или бадеми, чесън, лимонов сок, сол и черен пипер.  Задушете тиквичките с малко чесън и зехтин.

Ако желаете, добавете и пресен пармезан.

Десерт:

 

  • Сезонни плодове. През лятото си вземете нектарини и череши или грозде и пъпеш, а през зимата опитайте печени круши или печени ябълки.