Хормоните – сигналните вещества на нашето тяло | Alka®

хормоните сигналните вещества на нашето тяло

Нашите хормони представляват биохимични медиатори, които функционират като сигнални и транспортиращи вещества в организма.

Те управляват множество процеси в тялото и повлияват значително психическото ни състояние. А знаем за тяхното съществуване едва от 100 години.

Когато човек говори за хормони, си мисли преди всичко за класическите представители на вида: естроген, тестостерон, тиреоидни (щитовидни) хормони. До днес обаче са познати близо 100 различни разновидности на влияещите на здравето и психиката ни биохимични медиатори, а учените предполагат, че съществуват много други, все още неоткрити. Затова с нетърпение очакват какви нови познания ще им донесат бъдещите открития в тази област.

Терминът хормон произхожда от гръцката дума “ormao”, която означава „движа, подбуждам“. Първият, открит през 1901 година, хормон е адреналинът. По-късно са изолирани също естрогенът, кортизолът и тестостеронът. Откритията отварят пред медицинската наука нови перспективи, тъй като преди това се е считало, че „пренасянето на информация“ към т.нар. целеви органи в човешкото тяло се осъществява единствено чрез нервните пътища. Действително подозирало се е, че съществува и друго въздействие, но то не е могло да бъде доказано. Още в древни култури като старогръцката, римската или при населяващите Америка индиански племена била популярна консумацията на животински вътрешни органи, между които и произвеждащи хормони жлези, като се смятало, че те носят здраве, виталност и дълголетие. Към средата на 18 век на базата на опити с животни от науката било открито, че определени „жлези“ (като щитовидната и надбъбречната) взимат важно участие в обмяната на веществата и биологичните процеси в тялото. При тези експерименти били отстранявани споменатите жлези при животни и били наблюдавани последиците за органичните процеси и поведение.

Научно-медицинският клон, който се занимава с хормоните, се нарича ендокринология. С лекари от тази област се консултират пациенти, за които възникват съмнения, че оплакванията им се дължат на хормонални нарушения. Хормоналните стойности могат да бъдат установени от специалистите чрез тестове на кръв, урина или слюнка. Но диагностиката не е никак проста. Тъй като хормоните са като пеперуди: трудно е да бъдат уловени, лесно е да бъдат наранени и се разпадат като прах. Освен това „летят“ по различно време и в различни концентрации: зависят от сезона, от месечния цикъл и от дневния ритъм. Всичките тези фактори следователно трябва да бъдат взети под внимание при диагностицирането на евентуално нарушение. Затова резултатите, които могат да породят съмнение в диагнозата, трябва да бъдат контролирани, преди започването на терапия.

 

Всеки хормон си има собствен рецептор

Като биохимични медиатори хормоните предават информация. Те могат да се свържат с определени рецептори („приемници“) в клетките, където предават своята информация или команда. Всеки хормон разполага със собствен рецептор в целевата клетка, или – ако решим да използваме отново сравнението с пеперудите – те биват привличани и кацат само върху определени цветя.

С помощта на хормоните се регулират биологичните процеси в организма: обмяната на веществата, сексуалното развитие, изграждането на мускулна маса, менструалния цикъл, психическата активност. Може да се каже, че почти всички органи в човешкото тяло не само улавят хормонални сигнали, но и сами произвеждат хормони. Най- известните представители са хипоталамусът, епифизата, щитовидната, надбъбречната жлези, яйчниците и тестисите, но също панкреасът, стомашно-чревният тракт и дори кожата.

При това всичко е регулирано: съществуват контролиращи инстанции, които следят производството на хормони, стимулират или спират отделянето им и се грижат за тяхното разграждане. Най-известният контрольор е т.нар. фийдбек механизъм, т.е. методът на обратната връзка. Да вземем за пример щитовидната жлеза: тя получава своите импулси от хипофизата. С помощта на TSH-хормоните хипофизата или регулира, или задържа производството на хормони в щитовидната жлеза (на Т3 и Т4). TSH успява да достигне щитовидната жлеза по кръвен път с помощта на транспортиращи молекули. Т3 и Т4 при всички случаи попадат в кръвта и концентрацията им бива проверявана от хипофизата. Ако тя установи, че щитовидната жлеза произвежда твърде малко хормони, отделя повече TSH, а ако те са прекалено много, редуцира количеството му. Щитовидната жлеза следователно не може да прави каквото си иска, а изпълнява това, което и е наредено от хипофизата. Най-малкото тогава, когато човек е в добро здравословно състояние.

Хипофизата обаче може да бъде заблудена: тя не е в състояние да отличи истинските хормони от изкуствените. Ако някой пациент страда например от хипофункция на щитовидната жлеза (намалено производство на тиреоидни хормони), тогава хипофизата започва да произвежда повече TSH, за да регулира дееспособността на жлезата. Ако човек започне да приема изкуствени тиреоидни хормони, то хипофизата счита, че щитовидната жлеза отново функционира нормално. Тя не отчита измамата и редуцира отделянето на TSH.

 

Хормоналната йерархия функционира чрез контролиране и обратна връзка

Йерархията на хормоните обаче стига по-далече от хипофизата. Тя от своя страна бива контролирана чрез хипоталамуса – при всички случаи чрез хормони и фийдбек- механизъм. Но хипоталамусът също не е всевластен господар, той пък се влияе от т.нар. лимбична система. Тя принадлежи към най-старите отдели на мозъка. Успоредно с разнообразните влияния на физическо ниво, тази мозъчна област е „отговорна“ за нашите чувства, за емоционалната ни памет и за боравенето със страха и стреса.
В резултат на това не само хормоните повлияват психическото ни състояние, но и обратно – психическото ни състояние влияе върху нашите емоции и хормонални нива. Човек би могъл да предположи, че хормоните реагират бавно при значими ситуации, тъй като предаването на информация може да продължава с часове.
И това е така, когато тя преминава от лимбичната система през хипоталамуса към хипофизата и щитовидната жлеза например. Но съществува и бързо, случващо се за части от секундата отделяне на хормони, което протича например при появата на страх. Когато видите, че към вас препуска тигър с нападателен вид, ще изпитате рязък прилив на адреналин.
Вашите мускули ще се напрегнат, зениците ви ще се разширят, сърцето ви ще започне да бие по- бързо, кръвното ви налягане ще се повиши, циркулиращата в стомашно-чревния тракт кръв ще се редуцира и ще се насочи към мускулите. Всичко това означава, че тялото ви се подготвя да посрещне опасността – трябва да се биете или да бягате.

Подобно насищане с адреналин човек изпитва и в състояние на стрес. Тъй като лимбичната система не е в състояние детайлно да разграничи и оцени стреса. Както преди 10 000 години за нея и до днес важи: стресът означава, че няма нищо за ядене или че ни грози заплаха отвън. Един пример за това, че първичното регулиране на производството на хормони (все още) не се е приспособило към модерния начин на живот, който се е променил драстично през последните 100 години.

Произвежданият от надбъбречната жлеза адреналин следователно се отделя както при страх, така и при стрес и се разгражда чрез движение, основано на прастария принцип „бий се или бягай“. Колкото по- близо е движението до генериращото страх или стрес преживяване, толкова по-успешно е разграждането на адреналина. Който е подложен на стрес в офиса си, е добре да прави паузи от време на време, за да се раздвижи по стълбите между етажите, ако няма време за друго. Освен класическите болести на хормоналната система, в днешно време съществуват и други врагове, нарушаващи хормоналния баланс: т.нар. ксенохормони – молекули от околната среда, съдържащи се например в някои опаковки, които, попадайки в организма, се държат като присъщи на тялото хормони. Те са в състояние да имитират собствените хормони или да блокират хормоналните рецептори в целевите клетки. Някои притежават транспортиращи молекули, което не позволява на собствените хормони да бъдат пренасяни, други забавят хормоналното разграждане.

Хормоноподобните вещества обременяват човека и околната среда

Към замърсителите принадлежат например екскретираните части от противозачатъчни средства и множеството медикаменти, които не са разградени в пречиствателните станции и попадат в питейната вода. Също придаващите мекота фталати и бисфенол А в пластмасовите изделия оказват хормоноподобно действие. За първи път фаталното влияние на тези вещества и остатъците от медикаментите било изследвано през 70-те години на XX век в блатата на националния парк Евърглейдс във Флорида. Шокиращите резултати показали, че много от обитаващите там алигатори са станали хермафродити. Изследванията потвърдили наличието на естрогенна доминантност, която направила мъжките крокодили безплодни. При обитаващите местността орли също се наблюдавали все повече неоплодени яйца и деформации на половите органи. Накрая причината била установена: въведените във водоемите отпадни води съдържали много вещества с естрогеноподобно действие, както и остатъци от медикаменти и про-тивозачатъчни средства.

Естрогенната доминантност – скритата заплаха на модерния свят

Естрогенът е ключов хормон за растежа на костите, съсирването на кръвта и репродукцията както в женското, така и в мъжкото тяло. Обременяването на организма с ксеноестрогени обаче може да доведе до хормонален дисбаланс, известен като естрогенна доминантност.

Ксенохормоните пречат на нормалното функциониране на ендокринната система, но основният проблем с тях е, че те не се разграждат, след като попаднат в тялото, а се съхраняват и натрупват в мастните клетки. Учените са на мнение, че натрупването на ксеноестрогени е причината за развитието на редица заболявания и нарушения в човешкия организъм като затлъстяване, диабет, стерилитет, преждевременно прекъсване на бременността, ендометриоза и някои видове рак. На това може да се дължи дори все по-ранното полово съзряване на децата. Симптомите на естрогенно доминиране могат да бъдат свързани с намалено либидо, проблеми с менструалния цикъл и остър предменструален синдром, задържане на вода и усещане за подутост, умора, главоболие, постоянна раздразнителност и депресивни състояния, безсъние, забавен метаболизъм и косопад.

За съжаление ксеноестрогените е трудно да бъдат избегнати, тъй като те са навсякъде около нас. Съдържат се в пластмасовите продукти, в използваните в селското стопанство пестициди и дори в лаковете за нокти. Някои от химикалите, широко използвани в производството на стоки за дома, храни и козметика също попадат в списъка с ксенохормоните.

Независимо от широкото им разпространение в околната среда и бита, човек може да направи някои дребни промени в ежедневието си и по този начин да намали степента на излагане на вредното им въздействие.

На първо място да намали, доколкото е възможно, употребата на пластмасови изделия – да не съхранява храна в пластмасови кутии и да не използва многократно пластмасовите бутилки за вода. Тъй като фталатите и бисфенол А се отделят най-интензивно при висока температура, е особено важно да не се пренася топла храна в пластмасови кутии и да не се претопля после в тях в микровълнова печка, както и да не се пие вода от пластмасови бутилки, които са били изложени на слънце.

Добре е да се използват стъклени или керамични съдове за съхранение на храна и напитки. Разумно е да се ограничат също така препаратите, които съдържат силни химикали и вместо битова химия да се използват традиционни средства за почистване като сода бикарбонат или лимон. За предпочитане е човек да се снабдява с хранителни продукти с известен произход или от контролирано био производство. Плодовете и зеленчуците от супермаркета е разумно да се белят, а зеленолистните зеленчуци да изкисват във вода. Ако се пие вода от чешмата, е добре да се сложи филтър за пречистване на хлора. Трябва да се избягва и употребата на козметика с парабени и фталати. Използваните при производството на стоки за дома, козметика и храни ксеноестрогени могат да бъдат избегнати, ако се четат внимателно етикетите на продуктите. Трябва да се внимава например за:

  • 4-метилбензилиден камфор и бензофенон (използвани често в слънцезащитните козметични средства);
  • парабени (етилпарабен, метилпарабен, бутилпарабен, пропилпарабен);
  • бисфенол А и фталати (използвани за омекотяване на пластмасови изделия);
  • хлор.