Направете поръчка +359 882 435 050

Чия храна за издръжливост | Alka®

чия храна за издръжливост и калции

Чията е първенец по съдържание на незаменимите омега 3 мастни киселини.

В чията има повече омега 3 мастни киселини дори отколкото в сьомгата и лененото семе! За разлика от лена чията не трябва да бъде смляна, за да стане усвояема.

И така, какво прави тези семенца на чита толкова специални?

За начало – накиснете една част чия в 9-10 части чиста вода, разбъркайте, изчакайте около 15 минути и ще видите чудото с очите си – семенцата са поели цялата вода, превръщайки я в гелообразна течност.

Това е едно от уникалните им свойства – поемат вода до 10 пъти колкото своето тегло.

Желиращата реакция се дължи на разтворимите фибри, съдържащи се в чията. Когато тази течност попадне в организма ни, тя има свойството да хидратира много качествено.

Способността и да задържа вода й помага да удължава овлажняването.

Като ядете семена от чия, запазвате влагата и регулирате по-ефикасно усвояването на хранителни вещества и течности от тялото. Запазва се електролитният и алкално киселинния баланс, тъй като телесните течности се оползотворяват пълноценно.

Гелът създава физическа бариера между въглехидратите и храносмилателните ензими, които ги разграждат.

Резултатът е по-бавното превръщане на въглехидратите в захар. Това свойство е от полза на хората, спазващи нискогликемична диета.

Атлети, които редовно употребяват чия, пък не получават кризи от спадане на нивото на кръвната захар, изразяващи се в световъртеж и понижени резултати.

По-забавеното преобразуване на въглехидратите увеличава издръжливостта.

Но не само гелообразуващите свойства, а и цялостният комплекс от хранителни вещества, изграждащ малките семенца, е от изключителна полза за човека

Чията е първенец по съдържание на незаменимите омега 3 мастни киселини. В нея те са повече дори отколкото в сьомгата и лененото семе! За разлика от лена чията не трябва да бъде смляна, за да стане усвояема.

Ненаситените мастни киселини са важни за дишането на органите, улесняват пренасянето на кислород по кръвоносната система до клетките, тъканите и органите.

Действат в тялото като се свързват с витамин D, за да стане калцият усвоим, помагат за усвояването на фосфора и стимулират преобразуването на каротина във витамин А.

Мастните кисели участват и в правилното функциониране на половата система надбъбречната и щитовидната жлеза.

Семената на чията съдържат благотворни дълговерижни триглицериди в правилната пропорция, необходима за намаляването на холестерола по стените на артериите.

В чията има приблизително 3 до 10 пъти концентрация на мазнини, типична за повечето зърнени. А именно есенциалните мазнини са нужни на тялото за успешното усвояване на мастноразтворимите витамини A, D, Е и К.

Само една супена лъжица от семената съдържа още 5 г фибри и 3 г лесноусвоим протеин.

Шоколадов Чия пудинг

Рецепта за вкусен шоколадов чия пудинг

История на чията

Чията е позната на западния свят с хранителните си свойства от XVI век благодарение на испанските конкистадори.

В написания от тях “Кодекс Мендоса“, предназначен да запознае подробно Чарлз V с нравите, ритуалите и бита на местните, се твърди, че чията е една от най-масовите култури, наред с царевицата, амаранта и боба.

Семената на двете разновидности чия – Salvia hispanica и Salvia columbariae, известна като златна чия, били толкова ценени, че служели като разменна валута.

Постепенно с навлизането на европейската култура и изтласкването на местните традиции,

В това число и хранителните, чията отива назад в списъка на предпочитаните храни. Като далечни легенди остават да звучат някога историите за ацтекските воини, които потегляли на бойни походи, „въоръжени“ с чия за издръжливост. Както и за индианците от югозапада, които издържали без проблем 24-часови преходи само на няколко лъжички от дребните семенца. За това, че майте също са я използвали за храна, подсказва името на мексиканския град Чияпас, което е наследено от майската цивилизация. В означава река от чия.

От началото на 80-те години на миналия век чията става изключително популярна на Запад и особено в САЩ. Но не като храна, а под формата на хитовите чия петс – еквивалент на нашите чичко тревичко, само че пълни със семенца от чия.

Едва напоследък, с навлизането на идеята за суперхрана като мощни натурални и свръх концентрирани хранителни стимуланти, чията отново започва да се изкачва в класацията на предпочитани храни. Заслуга има и Кристофър Макдъгал със своята хитова книга „Родени да бягат”.

В нея той разказва преживяванията си cpeд мексиканското племе трахумара, познати оше като рарамури в превод-тичащите хора. Още от деца те по-често тичат, отколкото ходят. И то обикновенно боси.

Като резултат от това във възможностите на млади и стари, на мъже и жени е да пробягат 50 до 100 мили, без да се задъхват, без почивка, с постоянно темпо, за удоволствие. Франсиско Алмада, шампион от племето, е изтичал 435 мили.

Д-р Дейл Грум казва относно удивителните тарахумара пред Американския здравен журнал:

„Вероятно светът не е виждал толкова висока физическа издръжливост от времето на древна Спарта.“

Тарахумара тичат от незапомнени времена. Те се хранят изключително здравословно, главно с непреработени продукти като различни видове тиква, боб, зеленолистни, чили и много чия.

Ред заболявания, характерни за съвременността ни, не се срешат в това племе – рак, диабет, инфаркт. Бихме преувеличили, ако припишем заслугата за всичко това единствено на семенцата чия. В основата стои цялостен, наложил се с поколения, здравословен стил на живот. Но също е факт, пише Макдъгал, че чията е една от основните им храни и особено се набляга на нея във връзката с тичането.

И преди да погледнем какво точно прави тези малки невзрачни семенца толкова могъщи, ще споделим един цитат от Макдъгал. ,Ако трябва да останете за дълго на пустинен остров и се налага да вземете със себе си една-единствена храна, няма как да направите по-добър избор от чията.“